Според трудовете на Талес, писани около 7 век пр.н.е., древните гърци са познавали статичното
електричество — било им известно, че при търкането на кожа с козина
върху различни повърхности като например кехлибар между двата материала възникват сили на
привличане. Гърците забелязали също, че кехлибарените копчета привличат
леки предмети като косми и че ако търкат достатъчно дълго, може дори да
прескочи искра.
През 1938
г. в Ирак бил намерен интересен предмет, датиран около 250 г.пр.н.е. и наречен Батерията от Багдад. Той прилича на галваничен елемент и се предполага, че
може би е бил използван за нанасяне на покрития чрез галванотехника.
Италианският физик Джироламо Кардано засяга темата за
електричеството в труда си De Subtilitate,
като за първи път прави разлика между електрически и магнитни сили.
През 1600
г. английският ученУилям Гилбърт разширява работата на Кардано в
своя труд De Magnete и изковава латинската дума electricus
от ηλεκτρον (електрон), на гръцки „кехлибар", която скоро
се възприема като основа за международен термин.
Други имена на пионери в изследването на електричеството са:
- Ото фон Герике, изобретил първия електростатичен генератор.
- Робърт Бойл, установил, че електрическото
привличане и отблъскване се наблюдава и в условията на вакуум;
- Стивън Грей, който класифицирал материалите на проводници и изолатори;
- Питер ван Мушенбрук, създал първия кондензатор— Лайденската стъкленица,
експериментирайки с която Уилям Уотсън открил, че разрядът на статично
електричество е еквивалентен на протичането на електрически ток.
През 1752
г. Бенджамин Франклин прави много
експерименти с цел изследване на електричеството и се прочува с това, че
установява връзката на светкавицата с електричеството и предлага
проста, но ефикасна защита срещу удар от гръм — гръмоотвода.
Дотогава честите повреди на църковните камбанарии и шпилове (които били
най-високите сгради в средните векове) се отдавали на божията воля и
борбата с тях била единствено чрез молитви. С името на Франклин се
свързва и налагането на конвенцията за положително и отрицателно
електричество.
По-нататък теорията на електричеството развиват учени като Майкъл Фарадей, Луиджи Галвани, Алесандро Волта, Андре-Мари Ампер и Георг Ом, като поставят основите на електротехниката. Техните постижения са
увековечени чрез назоваването на единиците за измерване на
електрическите величини на тяхно име.
В края на 19-ти и началото на 20-ти век работят такива забележителни инженери като Никола Тесла, изобретил многофазния електромотор, Самюъл Морз, изобретил телеграфа; Томас Едисън, създател на първата търговска
електропреносна мрежа; Джордж
Уестингхауз, създател на електрическия локомотив; Александър Бел, изобретил телефона и създал
успешен телефонен бизнес.
