Според трудовете на Талес, писани около 7 век пр.н.е., древните гърци са познавали статичното електричество — било им известно, че при търкането на кожа с козина върху различни повърхности като например кехлибар между двата материала възникват сили на привличане. Гърците забелязали също, че кехлибарените копчета привличат леки предмети като косми и че ако търкат достатъчно дълго, може дори да прескочи искра.

През 1938 г. в Ирак бил намерен интересен предмет, датиран около 250 г.пр.н.е. и наречен Батерията от Багдад. Той прилича на галваничен елемент и се предполага, че може би е бил използван за нанасяне на покрития чрез галванотехника.

Италианският физик Джироламо Кардано засяга темата за електричеството в труда си De Subtilitate, като за първи път прави разлика между електрически и магнитни сили. През 1600 г. английският ученУилям Гилбърт разширява работата на Кардано в своя труд De Magnete и изковава латинската дума electricus от ηλεκτρον (електрон), на гръцки „кехлибар", която скоро се възприема като основа за международен термин.

Други имена на пионери в изследването на електричеството са:

• Ото фон Герике, изобретил първия електростатичен генератор.
• Робърт Бойл, установил, че електрическото привличане и отблъскване се наблюдава и в условията на вакуум;
• Стивън Грей, който класифицирал материалите на проводници и изолатори;
• Питер ван Мушенбрук, създал първия кондензатор— Лайденската стъкленица, експериментирайки с която Уилям Уотсън открил, че разрядът на статично електричество е еквивалентен на протичането на електрически ток.

През 1752 г. Бенджамин Франклин прави много експерименти с цел изследване на електричеството и се прочува с това, че установява връзката на светкавицата с електричеството и предлага проста, но ефикасна защита срещу удар от гръм — гръмоотвода. Дотогава честите повреди на църковните камбанарии и шпилове (които били най-високите сгради в средните векове) се отдавали на божията воля и борбата с тях била единствено чрез молитви. С името на Франклин се свързва и налагането на конвенцията за положително и отрицателно електричество.

По-нататък теорията на електричеството развиват учени като Майкъл Фарадей, Луиджи Галвани, Алесандро Волта, Андре-Мари Ампер и Георг Ом, като поставят основите на електротехниката. Техните постижения са увековечени чрез назоваването на единиците за измерване на електрическите величини на тяхно име.

В края на 19-ти и началото на 20-ти век работят такива забележителни инженери като Никола Тесла, изобретил многофазния електромотор, Самюъл Морз, изобретил телеграфа; Томас Едисън, създател на първата търговска електропреносна мрежа; Джордж Уестингхауз, създател на електрическия локомотив; Александър Бел, изобретил телефона и създал успешен телефонен бизнес.